Немска Овчарка
Немска овчарка – FCI № 166
синоними: Deutscher Schaferhund, German Shepherd Dog, Alsatian, Berger allemande, Berger d’Alsace, Cane da Pastore Tedesco
произход – Германия
ръст
мъжки 60 – 65 см.
женски 55 – 60 см.
тегло
мъжки 30 – 40 кг.
женски 22 – 32 кг.
история:
Немската овчарка е създадена в края на XIX в. Като изходен материал при създаването на немската овчарка са използвани примитивни пастирски кучета, изключително много различаващи се по тип – височина, космена покривка и цвят. Те били наричани старонемски овчарски кучета и са базата, от която са получени много от съвремените европейски овчарки – белгийските, холандските, френските.
Днес немската овчарка се радва на огромна популярност и едва ли има друга порода, която да се ползва с толкова човешка любов и признателност.
общ вид:
Куче със средни размери и удължен формат и със здрави и сухи кости и силно телосложение.
тип поведение:
Най-ценното качество на расовата немска овчарка е типът нервна система. Характерни за нея са естественото, непринудено поведение, бдителността, смелостта, бойният инстинкт и управляемата злоба. Тези качества я превръщат в ненадминато служебно куче и неподкупен приятел на семейството.
цвят:
Черен, черен плащ с подплащници, еднотонно сиво със светли или кафеникави нюанси. Допустими са малки бели петна на гърдите и значително изсветляване по вътрешната страна на крайниците, но са нежелателни. Носната гъба винаги трябва да бъде черна. Кучета с малка или с напълно липсваща маска, с жълт цвят на очите или с пронизващо светли очи, със светъл нюанс на гърдите и по вътрешната страна на крайниците, а също със светли нокти и риж край на опашката, с размити слаби цветове се считат за слабо пигментирани. Подкосъмът освен при черните кучета е винаги сив. Окончателният цвят при малките кученца може да се определи едва след смяната на бебешката козина.
космена покривка:
Козината е средно дълга и гъста. Космите са прави, твърди и плътно прилягащи. По главата, вътрешната страна на ушите, предната страна на крайниците, лапите и пръстите са по-къси. По шията, задната страна на крайниците, бедрата и опашката козината е по-дълга. Прекалено късата, както и прекалено дългата козина са порок.
глава:
Пропорционална на тялото. Дължината й е около 40% от височината при холката. Умерено широка между ушите, не е лека, но не е и груба, нито твърде удължена. Черепната част при поглед отпред и отстрани е леко изпъкнала, със слабо изразена или напълно липсваща медиална бразда. Скучите са леко закръглени. Стопът е плавен. Муцуната е клиновидна, дълга и суха. Горната и долната челюст трябва да бъдат достатъчно силни. Устните са сухи и добре прилепнали.
уши:
Високо поставени, прави, средно големи, широки в основата си и постепенно изтъняващи към върха. Полуправите, купираните или висящите уши са порок. Уши, наклонени навътре, в значителна степен влошават присъщия за породата екстериорен тип, но този недостатък при младите кучета, по време на смяната на зъбите, на възраст около 6 и повече месеца, когато ушите са още меки, е допустим.
очи:
Косо поставени, средно големи, с бадемовидна форма. Цветът им трябва да съответства на цвета на козината и да бъде по възможност по-тъмен. Погледът е жив и излъчва съобразителност и самочувствие.
зъби:
Големи, здрави, в комплект (42 зъба – 20 на горната и 22 на долната челюст). Захапката е ножична. Клещовидна захапка, презахапката или недохапката са пороци. Недостатък са разположените в права линия резци. Челюстите трябва да бъдат добре развити, зъбите – достатъчно дълбоко разположени във венците.
шия:
Здрава, с добре развита мускулатура, поставена под ъгъл около 45 градуса към хоризонтала. При възбуда се повдига, а при движение в тръс се отпуска. Кожата не образува гънки.
гърди:
Дълбоки (около 45 – 48 % от височината при холката), но не твърде широки. Ребрата са дълги и умерено изпъкнали, без да са бъчвообразни или плоски. Добре оформеният гръден кош осигурява свободно движение на лактите при тръс.
холка:
Дълга и достатъчно висока, добре изпъква над линията на гърба, с плавен преход към него.
гръб:
Прав, добре развит и мускулест.
поясница:
Широка, здрава, с добре развита мускулатура.
крупа:
Дълга, плавно спускаща се към опашката под ъгъл около 23 градуса към хоризонтала. Скосената или хоризонталната крупа са нежелателни.
корем:
Умерено повдигнат.
предни крайници:
Лопатките са дълги, поставени под ъгъл около 45 градуса към хоризонтала и 90 градуса към раменната кост, покрити добре с развита мускулатура. Подрамото е право, с овална форма. Метакарпусите са здрави, умерено наклонени (около 20 градуса към вертикала).
задни крайници:
Бедрата са широки и добре замускулени. Подбедрата са малко по-дълги и образуват с бедрата ъгъл около 120 градуса. Скакателната става е суха и здрава. Метатарзусите са здрави, почти отвесни.
лапи:
С овална форма, къси, с плътно прибрани пръсти, сводести. Стъпалните възглавнички са твърди, ноктите са къси и здрави, тъмно пигментирани. Срещащите се понякога допълнителни пръсти на задните лапи се отстраняват.
опашка:
Равномерно покрита с гъста козина, достига най-малко до скакателната става и не повече от средата на метатарзуса. Краят й понякога се извива като кука, което обаче е нежелателно. В спокойно състояние се отпуска, образувайки плавна дъга. При възбуда и в движение се извива и се повдига, но не над гърба. Опашката не трябва да бъде абсолютно права. Купиране не се допуска.
